Интервю с Павел Бандилов, 26.07.2016 г.

Интервю на Мариян Йорданов от Инвестор.бг с Павел Бандилов, част от екипа на ИП „София интернешънъл секюритиз АД“, с фокус асет мениджмънт и чужди пазари.

Г-н Бандилов, имате над 15 г. опит на финансовите пазари. Кое качество е важно, за да  бъдеш успешен в тази сфера?

–  Най-известните инвеститори и асет менниджъри изпъкват с опит, който са натрупали, анализирайки основно своите грешки. Всеки взима грешни решения, но не всеки прави всичко възможно, за да не ги повтаря. За мен най-важното качество е адаптивността. Трябва да се учим от грешките си, да не се уповаваме на модели,  които са ни помагали в миналото. Считам, че работим в изключително бързо променлива среда, продиктувана от новите технологии, от проблемите пред световната икономика или, ако щете – от сложната политическа обстановка. Поради тези причини ние трябва бързо да се адаптираме към променящите се условия.

Каква е вашата най-голяма грешка?

–  Това, че не осъзнах напълно и навреме зависимостта на малките локални пазари като нашия от чуждестранните парични потоци по време на бичи пазар, както и това, че една ликвидна криза като тази от 2007 г. ще доведе до толкова дълбок спад в цените на финансовите инструменти, търгувани на БФБ. Възстановяването за такива пазари може да не се състои дълги години след това. Отне ми известен период от време да се концентрирам на външните пазари. Това също е пример за най-важното за мен качество на инвеститора – адаптивността. Или приемаш новите условия, където на едни пазари има условия за пелчалба, или оставаш фокусиран единствено на БФБ, следиш 5-те си компании и си спомняш за славното минало.

Не вярвате, че БФБ може пак да изживее нещо подобно на златните си години преди 2008?

–  Отговорът се крие в предпоставките, довели до този продължителен бичи пазар:

Приемането на България в ЕС и очакванията за конвергенция на страната намали рязко рисковата премия в очите на чуждите капитали и послужи като катализатор за значителни инвестиции в България и Румъния. Разликата в лихвите, на които те се финансираха навън, и тези, на които кредитираха (чуждестранните банки) или очакваната възвращаемост за тези, които инвестираха директно в страната, доведоха до период на огромни излишъци по финансовата сметка, които достигнаха 30% от БВП за България и 15% за Румъния.

Това доведе до намаляване на лихвите, свеж капитал и нарастване на кредитирането с 30% годишно, водейки до продължителен период на ръст на потреблението, имотите, инвестициите.

Такава среда на растящо кредитиране и растящ апетит към риск логично доведе до продължителен ръст на активите като цяло и, разбира сеи на най-рисковите инструменти – акциите на БФБ.

Когато тези парични потоци спряха, естествено спря и растежът на икономиката ни, а фондовата борса реагира още преди това и спадна с 80%

Така че подобен ръст на БФБ може да се случи само при наличието на катализатор, който да намали рязко рисковата премия  на България, какъвто беше случаят с влизането на страната в ЕС, или по-значителен спад на лихвите, които да доведат до рестартиране на кредитирането.

Ръст на кредитирането сега може ли да бъде индикатор за това, че икономиката работи, и да доведе до възходящ тренд на БФБ?

Не вярваме, че ръст в кредитирането от 20-30% годишно е възможен. Причината са високите нива на задлъжнялост на икономиката. Според БСК тя достига до 220% от БВП. Това е и основната разлика с периода преди 2007 г. Хиперинфлацията от 1997 г. намали значително задлъжнялостта в страната и беше предпоставка по-късно страната да изживее продължителен период на увеличаване на дълговете в икономиката (бум в кредитирането).

Отделно дефлацията в момента утежнява още повече обслужването на дълговете. Валутният борд не ни позволява политика на парично стимулиране и единственият шанс за по-рязко намаляване на лихвените нива в страната е приемането на еврото. Не виждаме вероятност за такова развитие в момента.

За сравнение може да погледнем Румъния, която може да води своя парична политика, и румънския индекс. BET възстанови половината от спада си след 2008 г. което би съответствало на Софикс от 1 000 пункта.

Опастността България да попадне в дефлационна спирала и Софикс още дълги години да остане далеч от върха си от 2007г. е реална.

Поради тази причина ние намалихме значително екзпозицията на нашите клиенти към БФБ.

Освен това бизнес средата, в която оперират българските компании, е изключително политически зависима, случилото се с КТБ е пряк пример за това. Когато споменавам въпросната банка,  визирам и възхода, и падението ѝ.

Имаме нужда от правосъдна реформа, която да направи системата бърза, работеща и антикорупционна. Последното ще намали тежестта на чиновника представляващ поредната българска комисия или агенция, който се опитва да води собствени битки за лично благополучие. Освен това действително преследване на конфликта на интереси, ще спре изключително много лобистки закони. Пример за това е забраната на офшорни компании да притежават земеделски земи, или пък забраната на Юрии Гагарин да произвежда атрибути за свити цигари. Помните и кога падна тази забрана.

Не на последно място, считам че събуждането на БФБ минава през приватизация на оператора и преминаване на управлението му в ръцете на водеща борса.

Не виждате ли подценени компании на БФБ?

Експортните компании с добре диверсифицирани пазари се развиват стабилно, но ниската ликвидност на БФБ е още един фактор да предпочитаме инвестиции извън страната. Също така имотният сектор, особено в столицата, показва стабилен трастеж. Като цяло препоръчване на нашите клиенти екзпозиция към БФБ от не повече от 20% от портфейла.

Какво препоръчвате тогава?

Според нас основните рискове пред икономиката на Eвропа краткосрочно са Brexit и Италия.

Независимо от това, което ни убеждаваха привържениците на напускането, вече е ясно че то нанася удари, както на английската икономика, така също и на световната. Вече знаем, че поради значителни ликвидни затруднения седем фонда, инвестиращи в имоти, временно прекратиха обратното изкупуване на издадените от тях дялове.  Доколкото си спомням тези фондове са с активи за над 23 млрд. щатски долара. Ясно е как това ще се отрази на цените на недвижимостите на острова. Не всички си дават сметка за раздадените ипотечни кредити и как новата цена например ще се отрази както на търсещите ипотека, така и на вече съществуващи ипотекарни длъжници.

Банките, които са активни на имотния пазар, ще трябва да преизчислят обезпеченията си, което ще се отрази както на състоянието на длъжниците, така и на качеството на кредитите. За движението на паунда мисля, че няма какво да коментираме. В заключение искам да кажа, че Brexit беше прогнозируемо откъм дата събитие, т .е. присъстваше в инвестиционния календар повече от година и въпреки това всичко дойде като гръм от ясно небе. Нещо подобно ни очаква и през ноември, когато са изборите в САЩ предвид ексцентричността на единия кандидат.

Италианската банкова система има лоши кредити за над 360 млрд. евро, като 48 млрд. са на BMPS, и то при борсова капитализация от 1 млрд. евро и възвръщаемост на собствения капитал от 2% за сектора, очевидно е, че проблемът е голям. Другият проблем е, че италианските власти изглежда искат да избегнат прилагането на регламента на ЕС, приет по време на Кипърската банкова криза, налагащ поемане на загубите от акционерите и кредиторите в случай на банкова несъстоятелност.