07/12/2016

Нека консулите бдят…

Caveant consules (ne quid detrimenti respublica capiat) – Нека консулите бдят (републиката да не пострада). Това са първите думи от формулировката, с която римския сенат давал на консулите диктаторска власт в критични за държавата моменти.

На 04.12. Италия отново имаше нужда от своите консули, тъй като страната е на път да влезне в политическа криза. И то в момент, в който има отчаяна нужда от правителство.

Италия е демократична парламентарна република с многопартийна система съгласно Конституцията, която е в сила от 1 януари 1948 г.

Основният законодателен орган в Италия е двукамарният парламент, като Министерският съвет също има ограничени законодателни правомощия. Всеки закон трябва да получи одобрението и на двете камари – Камара на депутатите с 630 представители и Сенат, включващ 315 избрани и малък брой пожизнени сенатори. Изборните представители и в двете камари се избират с пряко гласуване. Техният мандат е с продължителност пет години, но всъщност в съвременната история на страната предсрочните избори са нещо обичайно и кабинет, който да е изкарал пълен мандат   е рядкост.

Всеки закон, за да бъде приет трябва да получи одобрението и на двете камари. Това беше основната тема на организирания от премиера Матео Ренци референдум за промяна на констутицията.

На 04.12, Италия трябваше да реши дали Сенатът ще продължи  да участва в одобряването на бюджета или приемането на по-голямата част от другите закони и дали ще може да сваля правителството, като не му гласува доверие. Тези правомощия според реферндума щеше да има само Камарата на депутатите. Предвиждаше се да се запази се правото на сенаторите да участват в избора на държавен глава и на конституционни съдии. Сенатът щеше да може и да предлага промени на законите, одобрени от Камарата на депутатите, но тези предложения няма да са юридически обвързващи.

Броят на сенаторите трябваше да  бъде намален от 315 на 100, които няма да се избират пряко, а от властите на 20-те италиански области. Идеята бе той да представлява интересите на регионалните власти при управлението на страната. Същевременно трябваше да се увеличат правомощията на централното правителство за сметка на областите, които губят повечето си правомощия. Например в политиката за опазването на околната среда, националните транспортни мрежи, енергийната политика и др.

Италианският министър-председател Матео Ренци заяви, че няма да участва в опитите да се формира служебен кабинет или временно правителство, след като загуби насрочения за 4 декември референдум за конституционни реформи. Много наблюдатели сочат, че ще последва или временно правителство или служебен кабинет. Ренци заяви, че няма да участва в тях.

Вероятността от  политическа нестабилност след провал на референдума, крие изключително големи рискове предвид колебливото представяне на италианската икономика.

Икономиката на Италия

Италия е с население от 60,4 млн. души. Нивото на безработицата и е 11,7%, при средно за ЕС 8.6%, а за еврозоната – 10.1%. БВП на страната през третото тримесечие нараства с с 0,3% или с 0,9% на годишна база, като за 2015 стойността му беше 0,7%. Доходът на човек от населението спада трайно спрямо средния за ЕС. През 2001 г. той е с 19% по-висок, докато през 2015 г. вече е с 5% по-нисък от средния за ЕС. Страната има по-висока безработица и силно низходящ доход на глава от населението, сравнено с останалите държави от Европейския съюз, което говори за влошена бизнес среда. Всичко това се случва на фона на високи бюджетни дефицити, който през 2015 г. е 2,6%, а средната му стойност за периода 1995-2015г. е -3,47%.  Инфлацията измерена през октомври е -0,2%, но най-големият проблем за икономиката е държавния дълг на страната. Той е 2,21 трилиона евра на нездравословното ниво от 132,7% от БВП.

Банковата система – Ахилесовата пета на Апенините

Италианската икономика очевидно изпитва проблеми, но това което най-много притеснява международните инвеститори е банковата система. Тя се състои от 400 групи и банки, като системно най-важната на глобално ниво е Unicredit. Сред големите частни кредитори са още Intesa Sanpaolo, Banca Monte dei Paschi di Siena, Banco Popolare и UBI Banca. Banca Monte dei Paschi di Siena е най-старата банкова институция в света.

Общият размер на необслужваните кредити е около 360 млрд. евро. Лошите кредити представляват 16.4% от общите кредити, докато средната стойност за Европейския съюз е 5.5%. Ситуацията допълнително се влошава от ниската възвръщаемост на собствения капитал и на активите – съответно 2.3% и 0.2%, като те са за ЕС 5.7% и 0.4%. Ако сравним капиталовата адекватност от първи ред с тази на останалите държави от ЕС, то отново предимството не е на страната на Италия. В южната държава тя е 11.8%, докато при членките на Съюза е 13.5%.  Разходите на италианските банки представляват 67.5% от приходите им при 62.7% средно за ЕС. Все пак, при показателя нетен лихвен доход спрямо лихвоносните активи, италианските банки постигат средните стойности за ЕС от 1.5%. При почти всички ключови показатели предимството не е на банковата система на Италия. Ако към ситуацията добавим и  цитираните по-горе макроикономически показатели, става ясно, че страната се намира в неблагоприятна икономическа ситуация на фона на приближаваща се политическа криза.

Ако правим анализ на необслужваните кредити, най-добре е да използваме коефициента Тексас на проф. Стив Ханке. Той представлява съотношението между счетоводната стойност на необслужваните кредити и сумата от собствения капитал и провизиите. По този начин се измерва способността на банката да се справи със загубите в резултат от наличие на необслужвани кредити. Ако коефициентът е над 100%, то финансовата институция рискува да стане неплатежоспособна. Ако се приложи към цитираните по-горе най-големи частни банки в Италия, коефициентът Тексас е над 100 %. Това означава че те имат нужда да наберат капитал, тъй като рискуват да изпаднат в неплатежосбособност.

Освен лошите кредити, проблем за банковата система представлява и отливът на капитали към други банкови системи. Към края на третото тримесечие на 2015 г. според платежната система ТАРГЕТ 2, балансът на италианската централна банка е бил – 188,6 млрд. евро, а към 31 май 2016 г. той вече е -276,2 млрд. евро. Тоест, от началото на октомври 2015 г. до началото на юни 2016 г., отливът на капитал от италианската банкова система се равнява на 87,6 млрд. евро. През последните седем години повишаването на дела на необслужваните заеми в комбинация с отлива на капитал, сериозно притискат този нетен лихвен марж, което води до понижение на финансовия им резултат и възвръщаемост.

Отрицателните лихви в Еврозоната допълнително влошават състоянието на италианските банки. Това, че търговските банки след 2014 г. трябва да плащат на ЕЦБ, за да „паркират“ допълнителните си резерви там, започва допълнително да притиска доходността на банките.  Фактор, който преди не е съществувал.

Нерешителността на италианските политици позволи кризата да стане толкова сериозна. В продължение на години те се надяваха, че проблемът с лошите кредити ще се разреши от само себе си благодарение на икономическо възстановяване, така и на значителните обезпечения по лошите кредити. Но икономиката не се възстанови напълно, а реализацията на обезпеченията бе затруднена от слабата правосъдна система.

На системата й липсва капитал отчасти, защото необслужваните кредити са записани в банковите отчети с цена от 40 евроцента, но стойността им на пазара е едва 20 евроцента.

Банката на Италия все още няма официални данни за капиталовия недостиг. Анализатори от Goldman Sachs са изчислили, че в най-лошия случай, капиталовата дупка в италианските банки е от € 38 милиарда.

Решение на проблемите по италиански

След Брексит и вълненията около неприятния резултат от британския референдум, Матео Ренци реши да се възползва от ситуацията и излезе с план да се извърши мащабно рекапитализиране на банковата система на стойност от 40 млрд. евро. Проблемът е, че по новите европейски банкови правила, пари на данъкоплатците не могат да се ползват, преди акционери и инвеститори да понесат солидни загуби. За да избегне публичния гняв, Ренци направи постъпки да загърби новоприетите банкови правила. Разбира се, това трябваше да се извърши по един дискретен начин. Първо, информацията за плана за рекапитализация изтече неофициално в италианската преса. После информацията, че правителството води преговори с Европейската комисия, беше потвърдена. Надеждите на премиера бяха, че изплашени от резултата на вота на Острова, европейските политици ще си затворят очите пред нарушенията на директивата за капитализиране на банките. Но ако ЕК допусне отклонение от приетите банкови правила, те подкопават доверието в тях. Идеята на промените да се скъса връзката между държава и банков сектор и да се въведе механизъм, чрез който данъкоплатецът да не трябва да поема загубите, ще катастрофира напълно.

Точно този механизъм среща голяма съпротива в Италия, където милиони индивидуални инвеститори притежават банкови облигации.  Влиянието, което дребните инвеститори оказват на италианските банки, представлява сериозно изпитание за политическото оцеляване на Ренци. Между 1/2 и 1/3 от облигациите, емитирани от банките, които са в размер на €60 млрд., са в ръцете на 60 000 дребни инвеститори. Те притежават 65 млрд. от дълга само в „Монте Паски”. Според данни на Bank of America Merrill Lynch, домакинствата притежават облигации на стойност 235.6 милиарда евро, които представляват 14.6% от финансовото им богатство.

Съгласно новите регулации на ЕС, които влязоха в сила през януари, публични средства не могат да бъдат използвани за подкрепа на фалирали банки, докато частните кредитори не поемат 8% от задълженията. Atlante, подкрепяният от банките държавен фонд, който бе създаден за спасяване на банки, вече бе принуден да използва половината от капитала си, за да изкупи акциите на две банки. Това стана след като капиталови увеличения на стойност 2.5 млрд. евро на регионалните банки Popolare di Vicenza и Veneto Banca не предизвикаха интерес на инвеститорите.

Защо този референдум  има такова голямо значение за Италия и защо според анализаторите рискът Южната държава да напусне ЕС, вече се равнява на 30%?

След като Ренци изгуби референдума и подаде оставка, липсата на правителство може да удължи фатално пазарните опасения за банките в Италия. В момента осем банки в страната са на различни проблемни етапи. Това са третата най-голяма банка Monte dei Pashi di Siena, средните по големина Popolare di Vicenza, Veneto Banca и Carige, както и 4 малки банки, които бяха спасени миналата година – Banca Etruria, CariChieti, Banca delle Marche и CariFerrara.

След  провала на референдума, всички погледи ще бъдат насочени към Монте Паски. Πpeз пocлeднитe ceдeм гoдини тpeтият нaй-гoлям ĸpeдитop в eвpoпeйcĸaтa cтpaнa, на няĸoлĸo пъти бeшe нa pъбa нa ĸoлaпca, нo бeшe cпacявaн c пoмoщтa нa инвecтитopи и нa пpaвитeлcтвoтo.

Ceгa глaвният изпълнитeлeн диpeĸтop нa финaнcoвaтa инcтитyция Mapĸo Mopeли тpябвa дa ycпee дa нaбaви cвeжи 5 милиapдa eвpo ĸaпитaл дo ĸpaя нa гoдинaтa. A тaзи cyмa e ceдeм пъти пaзapнaтa цeнa нa бaнĸaтa. Ocвeн тoвa Моntе Раѕсhі тpябвa дa ce oтъpвe oт близo 28 милиapдa eвpo лoши ĸpeдити, зa дa ce cпacи и тoзи път.

Пазарните възможни решения, включително опитът за рекапитализация на Monte Paschi и усилията на частния фонд Atlante да се справят с проблемите в по-малките банки, изглеждат все по-несигурни при отхвърляне на референдума и падането на правителството. Увеличенията на капитала на италианските банки, които трябва да бъдат обявени точно след вота, може да станат още по-трудни, отколкото в момента се смята, в случай на гласуване „против“. Някои висши банкери споделят пред Financial Times, че независимо от резултата от референдума, инвеститорите няма да имат никакъв стимул да влагат средства в Monte Paschi, Carige или други банки. Въпросът е дали Сиена ще се справи или не. Ако тя не реши проблемите си, ще бъде заплашена и Уникредит.

От началото на годината тя реализира продажби на свои активи с цел набиране на капитал.  Най-голямата финансова институция в страната според размера на активите си, вече набира оферти за подразделението си за управление на активи Pioneer, като освен това, води преговори и за продажбата на дела си от 40.1% от капитала на полската банка Pekao на най-големия местен застраховател PZU. През юли Unicredit, която в България е собственик на Уникредит Булбанк, продаде 10% от акциите си в Pekao на институционални инвеститори срещу 749 млн. евро. Пак тогава италианската група се раздели и с 10% от FinecoBank срещу 328 млн. евро като продължава да държи 55% от онлайн брокера.

Преди референдума социологическите нагласи се отразиха и на цените на акциите от банковия сектор и на ДЦК-тата на Италия.  Доходността по 10-годишните ДЦК нарасна до най-високото ниво от над година. След референдума доходността им стигна до 1,986% в понеделник стуринта. Това е знак, че инвеститорите не искат да държат тези ценни книжа в портфейлите си и цената им пада. Източници от Централната банка са заявили пред агенцията, че ЕЦБ е готова временно да увеличи размера на покупки на италиански държавни облигации, ако резултатът от неделния референдум  причини рязко повишение на цената на обслужване на дълга на най-големия длъжник в еврозоната.

Последиците от един блъф

След провала на референдума Италия рискува да навлезе в спирала от нерешими проблеми. Матео Ренци изпълни заканата си и подаде оставка, а следващото правителство според социологическите проучвания ще бъде на „Пет Звезди“ на Бепе Грило, който вече се обяви за референдум за излизане от ЕС. На практика един подобен референдум за членство в ЕС или еврото ще е просто тест на общественото мнение. Италианското законодателство не позволява референдумите да променят международни споразумения. Само че евентуална победа на евроскептиците, може да изпрати ясен сигнал до инвеститорите, което да затрудни допълнителното набиране на капитал за изстрадалите банки. Това ще направи положението за икономиката на страната още по-трудно. Ходът на Ренци бе игра „Ва Банк“. Той заложи на страха от развитие на проблемите на банковата система в Италия, който да подтикне гласоподавателите да му гласуват доверие. Залогът му се оказа губещ. Проблемът е, че в този вид игра, печеливши няма.

Италианецът Марио Драги отново остава единствената надежда на пазарите с неговата въздесъща програма за количествени улеснения. Но както той винаги е заявявал, мерките които предприема ЕЦБ не могат да имат положителния ефект върху икономиката, по начина по който биха се отразили структурните реформи. Нещо, което Италия подобно на ЕС отлага от дълго време.

Референдумът беше необходим на страната, за да ги извърши. Проблемът е, че Матео Ренци трябваше да го проведе, когато пое властта и електоралната му подкрепа беше по-голяма. Сега дори и всички „консули да бдят“, Италия се е запътила към криза, която може да повлече целия ЕС.

Quo Vadis, Roma?!

 

Източник: BulariaAnalytica.org