Новите правила за ЕС за капиталовите пазари – коментар на водещите инвестиционни посредници в страната.

Нови правила, насочени към намаляване на основните регулаторни препятствия пред компаниите, когато издават акции и дългови ценни книжа, бяха приети тази седмица на европейско ниво.

В замяна на Директива 2003/71/EC новите правила се стремят да опростят административните задължения, свързани с публикуването на проспекти. За да коментират мерките и въпроса ще тласнат ли те повече български компании към Българската фондова борса (БФБ), разговаряхме с анализатори, брокери и консултанти от водещи инвестиционни посредници в страната.

„Новите правила несъмнено са стъпка в посока на това да се популяризира капиталовият пазар като източник на финансиране сред малките и средни предприятия (МСП), които засега остават встрани от тази възможност. В контекста на българските условия това е от особено значение, тъй като банковото кредитиране остава основен източник на финансиране за МСП в страната. Новите правила предвиждат редица облекчения за по-малки публични предлагания, като основната цел на направените промени е да се облекчи административната и финансова тежест на процеса, която досега е спирала по-малките компании от това да търсят финансиране през борсата“, коментира финансовият анализатор на „София интернешънъл секюритиз“ (СИС) Михаела Ранчинска.

В същото време не трябва да пропускаме какъв ще бъде интересът на публиката към подобен род компании, подчерта от своя страна Мирослав Стоянов, директор „Инвестиционно банкиране“ на ЕЛАНА Трейдинг, тъй като според него от гледна точка на институционални инвеститори подобни инвестиции рядко биха представлявали интерес заради ограничения за размер и последваща ликвидност.

Друга промяна, предприета с новия регламент, която се оценява като позитивна за българския пазар, е въвеждането на по-облекчени процедури и възможност за по-бързо одобрение при вторични публични предлагания и при емисии на емитенти, които редовно набират финансиране през капиталовия пазар.

„Макар тези промени да имат потенциал за популяризиране на БФБ – София сред емитенти и инвеститори, тепърва предстои да видим как и в какви срокове те ще бъдат транспонирани в нашата нормативна уредба“, коментира Ранчинска. По думите й в това отношение предизвикателството пред българските законотворци и регулатори е голямо, тъй като създаването на по-благоприятна пазарна среда за емитентите не трябва да се случва за сметка на защитата на инвеститорите.

„В този смисъл считаме, че запазването на достъпа на последните до актуална и достатъчно подробна информация относно емитентите и предлаганите ценни книжа е от основно значение за оценка на рисковете, поемани от инвеститорите, поддържането на доверието в българския капиталов пазар, а оттам – и за крайния успех на предложените инициативи“, подчерта тя.

Важно е да се отбележи, че в България вече са предприети стъпки за прилагането на тези мерки в една или друга степен.

„Извършените промени на Европейско ниво и посоката, в която се тласкат емитентите, са верни и смея да твърдя, че в известна степен българската инвестиционна общност, в лицето на Комисията за финансов надзор (КФН), браншовите организации БАЛИП, БАУД, АББ и др., ги предлага и са застъпени в частност в предстоящите промени на Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, който предстои да бъде съгласуван и внесен в Народното събрание“, коментира управителят на Първа Финансова Брокерска Къща (ПФБК) Стоян Николов.

Той изтъкна още, че в България от края на миналата година функционира съвет за капиталовите пазари, чиято цел препокрива идеите и насоките на Европейската комисия. „В голяма степен се приеха инициативи за именно подобни облекчени процедури за емитенти, съдействие от страна на институциите, най-вече от Комисията за финансов надзор, която ясно декларира готовността си за партньорски взаимоотношения с всички участници на капиталовия пазар. В този смисъл стимулирането на нови емитенти при облекчени условия за листване и емитиране на инструменти на фондовата борса са положителни, подкрепяни от инвеститорската общност и най-важното, вече са предприети стъпки в България за прилагането им в една или друга степен“, подчерта Николов.

Разбира се, един европейски регламент не би могъл да реши всички проблеми на БФБ-София, но е една стъпка в посока привличането на нови емитенти и облекчаването на „борсовия живот“ на дружествата, които вече присъстват на нашата борса.

„Пред всяка компания, взела подобно решение за листване, препятствията са различни в зависимост от нейния размер, вътрешни процедури и отчетност, наличие на квалифициран екип, перспективи за растеж и редица други фактори. Някои от тях касаят административната тежест на публичния статут, други вида на инвеститори, които могат да бъда привлечени, трети желанието на компанията за спазване на принципите за добро корпоративно управление“, обясни Мирослав Стоянов. В този смисъл по думите му новият регламент може да намали някои от тези пречки, но не е коректно да го определим като катализатор за новолистнати компании.

Редица спънки все още остават.

„Съществуват някои обективни обстоятелства, които на чисто икономическо ниво възпрепятстват дружествата от листване на борсата, като ниските лихвени нива в цял свят, в това число евтино финансиране на предприятията с банкови заеми, наличието на огромен свободен финансов ресурс или варианти за дялово инвестиране в непублични компании и други подобни алтернативи на публично финансиране на бизнеса чрез борсата“, посочи Стоян Николов.

„В този смисъл финансовите разходи и административните ангажименти, свързани с излизането на борсата, макар и значителни, надали са основната спирачка пред това дружества да набират средства през българския капиталов пазар“, допълва неговото мнение анализаторът на София Интернешънъл секюритиз.

Според нея по-скоро българският бизнес като че ли все още остава неубеден в ползите от публичния статут и страни от БФБ – София.

„От своя страна инвеститорите подхождат предпазливо към нови емитенти на пазара и очакват гаранции, че интересите им като миноритарни акционери ще бъдат защитени. Тук ролята на регулатора в лицето на Комисията за финансов надзор е ключова“, подчерта Ранчинска.

По думите й съвсем отделен проблем е, че въпреки някои положителни тенденции през изминалата година, българският пазар остава слабо ликвиден и плитък и „по-малки емисии надали имат потенциала да привлекат интереса на големите институционални инвеститори, да не говорим за чуждестранни такива“.

Друга цел на европейско ниво е развитието на единен и обединен европейски капиталов пазар, приветствано от финансовата общност.

„Активното му ползване за икономиката е важно за България и колкото повече се улеснява достъпът до него, толкова по-ефикасно може да влязат в употреба ползите от самия капиталов пазар – както за компаниите, които търсят капитал, така и за инвеститорите, които търсят добра възможност за увеличение на спестяванията си“, отбеляза Мирослав Стоянов от ЕЛАНА Трейдинг.

„Създаването на функциониращ съюз на капиталовите пазари съпътства идеята за свободно движение на капитали, която е основополагащ принцип за Европейския съюз. Разбира се, по-дълбока интеграция на БФБ с останалите европейски борси може само да ни радва, но тя не може да се разглежда като универсално решение за проблемите, които възпират развитието на нашата борса и привличането на по-широка инвеститорска база, включително и чуждестранни инвеститори“, коментира Михаела Ранчинска.

По думите й големите български играчи като пенсионните и взаимните фондове са тук, но като цяло има още много какво да се направи за привличане на на дребните инвеститори.

Според нея завръщането на чуждестранните инвеститори е един от факторите, които биха дали положителен тласък в развитието на нашия капиталов пазар. „Надяваме се течащото в момента представяне на БФБ в Лондон да накара европейските инвеститори да обърнат отново поглед към София“, допълни тя.

Говорим за привличане на нови компании, но в момента ставаме свидетели на отлив на желаещи и редица отписвания от БФБ.

„За съжаление през настоящата и изминалата година видяхме редица отписвания от БФБ и тази тенденция няма как да ни радва, макар и да не е изненада за нас. Причините за това са различни и надали биха могли да бъдат сведени само до един фактор“, коментира от своя страна Галина Зайцева, брокер в СИС.

По думите й качването на борсата като процес наистина има неоспорими плюсове за големи компании, търсещи капитали и потенциални инвеститори. Прозрачността и рекламният ефект, свързани с едно публично предлагане, са безспорни предпоставки за по-лесно и бързо да привличане на по-голям и желан инвеститор.

„В последно време обаче явно задълженията, свързани с разкриването на информацията, прозрачността и разходите по воденето на регистри и таксите към БФБ започват да тежат на дружествата и на основните им акционери. Отделно, голяма част от дружествата на БФБ почти нямат база от миноритарни акционери, а планове за разширяване и привличане на допълнителни акционери са далечни, което прави публичния статут ненужен“, обясни Зайцева, като допълни, че на борсата има голям процент подобни дружества.

Според нея няма проблем в това да има дружества, които се делистват – по-сериозният проблем е липсата на баланс между листванията и отписванията. „Ставаме свидетели на едва един борсов дебют на година, а всички – и брокери, и инвеститори – бихме искали базата от качествени компании на нашата борса да се увеличи“, заяви тя.

В същото време според Мирослав Стоянов желанията на дадени компании да преустановят публичния си статут са налични и в добри, и в лоши времена за капиталовите пазари.

„Все пак такова решение една компания взима, когато плюсовете на този статут биват подчинени на минусите от него и това невинаги зависи от състоянието на пазара, а по-скоро от текущите планове на компанията“, обясни той.

Според него привличането на нови компании, от друга страна, е функция на много фактори, един от които е стабилната политическа обстановка. „Събитията в политическия живот в България в последните 7-8 месеца не са особено благоприятни за нови IPO-та – нещо, което почувствахме директно на гърба на някои наши стартирани проекти. Почти нулевите лихви по депозити, в комбинация със сравнително добри икономически сигнали и евентуална политическа яснота, неимоверно ще доведат до това да видим нови компании на капиталовите пазари“, заяви той.

Стоян Николов от ПФБК прибавя още един нюанс в темата. „В абсолютни числа наблюдаваме ръст на търгови предложения за делистване от последните 2-3 години, но ако се анализира по-внимателно списъкът, ще забележим, че в общия случай, с малко изключения, това са компании, които не са активно търгуеми и са извън инвеститорския интерес. Няма логика за никого тези емитенти да са на борсата, а от друга страна и отсъствието им от списъка на публичните дружества не би променило капиталовия пазар ни най-малко“, посочи той.

Според Николов няма опасна тенденция към напускане на родната борса, а напротив – потенциалът остава голям. „В следващите 2-3 години с тенденцията към завръщане на инфлацията, респективно увеличаване на лихвите, облекчаване на условията за достъп до публичност и нарастващия интерес от чуждестранни инвеститори в условията на стабилни макро показатели в България, то интересът към листване само ще нараства“, прогнозира той.

Част от позитивните очаквания е и предстоящата търговия на европейски и американски компании на Българската фондова борса, като важното в момента е да се улови кои компании биха отговорили на интересите на българските инвеститори.

„Наистина е много трудно да обединиш всичките желания и идеи на потенциалните инвеститори в 50-ина инструмента. Въпреки това намираме предприетата инициатива от страна на БФБ като голяма крачка напред“, категорична е Зайцева в своята оценка.

„В България имаме голям процент от хора, които подхождат по една или друга причина с недоверие и много плахо към инструменти, търгувани на чужди борси. Според нас доста голяма група от този тип клиенти ще бъдат привлечени към търговия с чужди компании и инструменти, ако зад тях стои роден оператор в лицето на БФБ“, смята брокерът.

Отделно се наблюдава доста по-висок интерес към външните пазари, допълни Зайцева, като обясни, че това донякъде е продиктувано и от доста ниската ликвидност и малките обеми на нашата борса.

„Не само ликвидността, разбира се, е причината – повече достъпни източници за информация за случващото се по света в реално време, също така по-широкото отразяване на по-важните корпоративни събития по света от страна на родните медии, също повишиха интереса на по-активните инвеститори. Най-популярните медии насочиха голяма част от съдържанието си към случващото се на външните пазари“, коментира тя.

Според нея за спокойствието на инвеститорите ще допринесе и фактът, че новите инструменти ще се администрират и водят в регистрите на Централен Депозитар. Така ще отпаднат съществуващите страхове относно съхранението на притежаваните инструменти в чужди депозитарни институции. Като цяло, очакванията й са един международен сегмент да повиши интереса от страна на клиентите.

Източник: Инвестор.бг