БРИКС и Западът – странната симетрия на световната икономика

Годишната шеста среща на върха на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) беляза един от най-успешните резултати за развитието на политическите и финансови институции в групата. Големият въпрос сега е дали тези институции ще изберат да си партнират със Запада или ще бъдат негови врагове.

С началото на дейността на собствената си банка за развитие БРИКС си осигурява по-голям достъп до възможността за увеличаване на вътрешния растеж, както и по-голям шанс за постигане на своите планове за реформиране на световната финансова система, която да отговаря на техните собствени интереси.

САЩ, БРИКС, сравнение, икономическо развитие, растеж, БВП, GDP, икономическа сила

БРИКС създаде своя банка, аналог на Световната банка, и собствен валутен фонд на стойност 100 млрд. долара, с който да си помагат взаимно в случай на финансови сътресения. Тези институции обаче могат да бъдат поставени на изпитание с обявяването на нови санкции за Русия от страна на САЩ и ЕС.

Сега Русия е изправена пред по-строги ограничения, които ще повлияят на ключови сектори на руската икономика – енергетика и финанси, Предстои да видим каква ще бъде реакцията на партньорите на Москва в БРИКС.

По време на тазгодишната среща на страните руският президент Владимир Путин заяви, че е време „да се увеличи ролята на БРИКС до ново ниво, правейки групата неизменна част от световната финансова система“. За Русия основната тема по време на срещата беше как да се контраатакува Западът, особено срещу опитите Москва да бъде изхвърлена от глобалните икономически тенденции“.

В икономическата сфера Русия се застъпи за счупване на хегемонията на Запада чрез Световната банка и Международни валутен фонд (МВФ). В арената на международните отношения Русия се опълчи на едностранните санкции, наложени от Европа и особено от САЩ, които са в противоречие с международното право. Путин подчерта необходимостта от засилване на влиянието на Организацията на обединените нации (ООН) в поемането на водеща роля в международната система.

Крайният резултат от срещата беше потвърждаване на сътрудничество на петте сили по горепосочените въпроси и обединяване на техните виждания за глобалните предизвикателства в Украйна, Сирия, Ирак и Афганистан – с една дума отвориха защитния си чадър срещу Запада.

Един от най-важните въпроси, очаквани по време на срещата на върха, беше безусловната подкрепа на групата към Русия по отношение на украинската криза. Всички страни от БРИКС се обявиха против въвеждането на санкции на Русия. До голяма степен това другарство между партньорите от БРИКС показа отслабването на монопола на Запада в международната политика. За Русия подкрепата на нейните партньори беше триумфът й срещу САЩ и Запада, което показа влиянието на Русия в изграждането на сътрудничество на Изток.

Другото предложение на Русия беше създаване на тяхна банка, аналог на Световната, която да отслаби господството на Запада. Банката ще започне с капитал от 50 млрд. долара, като сумата ще бъде удвоена през следващите няколко години. Институцията има за цел да отдели средства за инфраструктурни проекти за устойчиво развитие на страните от БРИКС и други бързо развиващи се икономики. Страните се споразумяха и за валутен фонд за 100 млрд. долара – 41 млрд. долара от Китай, 18 млрд. долара от Русия, Бразилия и Индия и 5 млрд. от Южна Африка.

С обявяването на нови санкции срещу Русия, новосъздадените финансови институции ще трябва да спасяват региона от новопоявили се опасности. Двете институции все още са в ембрионален стадий и ще отнеме време да докажат своята глобална мощ. Освен това те започнаха живота си почернени. Някои критици се обявиха за прекалено малък начален капитал. Освен това цената на заемите от банката ще бъде по-висока, заради разликата в кредитното класиране на партньорите – Китай е с кредитен рейтинг АА-, докато останалите държави са на ниво BBB-. Китай пък се оказва заплаха заради голямата си икономика, което някои разглеждат като риск за останалите икономики от групата.

Що се отнася до Русия, в момента тя има валутен резерв от 480 милиарда долара, което трябва да задържи страната на повърхността за този момент. Въпреки това, остава въпросът колко дълго ще издържи Русия, предвид продължаващата криза в Украйна. До каква степен Новата банка за развитие и валутният фонд ще успеят да смекчат последиците за Русия от европейските санкции, остава да разберем. Това, което Русия може да направи е да засили партньорството си останалите членки от БРИКС, заедно с други страни като Латинска Америка, Африка, Азия. В противен случай, изолацията на Запада ще се отрази на икономиката й в дългосрочен план. Виж по-долу повече информация за икономическите показатели на членките.

Развитие страни БРИКС, историческо, разлика, БВП, GDP growth diffenciesСветовната банка, обаче, продължава да твърди, че не вижда предизвикателство от сътрудничеството на Русия с нови партньори.

„Думата „конкуренция“ е неправилно формулиране на въпроса и погрешен подход“, каза в интервю за руското издание „Ведомости“ вицепрезидентът на Световната банка Педро Алба. Според него не става въпрос за конкуренция.

„Развитието винаги е печелившо, това е взаимна печалба. И ако страните заедно подобряват и ускоряват развитието си, то тогава това е добре дошло. До 2030 г. от крайна бедност трябва да извадим 1 млрд. души, а постигането на това е голяма задача, много по-важна от всякакви политически амбиции. Това е фактор, който обединява всички“, заяви Алба.

Думите на ръководители на Световната банка не изтриват чувството и на Запад и на Изтока, че БРИКС все повече става предизвикателство за западното лидерство в световните дела. Това предизвикателство идва от факта, че обединените в един блок не-западни страни, владеят четири континента. И това опасение е оправдано донякъде.

БРИКС, членове, развитие на БВП през годините, прогнозиАко през 2000 г. страните от БРИКС заедно са представлявали 8% от световния БВП, днес те вече са повече от 25 на сто. Във времето анализатори предполагаха, че до 2035 г. БВП на БРИКС ще бъде по-голям от този на страните от Г-7.

Днес те очакват това да се случи до 2017 г., тъй като страните от региона са обхванали много важни икономически сектори и индустрии като енергетика и електроника. Но освен икономически, петте страни – членки обсъждат и геополитика, изобщо всички предизвикателства пред световната общност днес. Твърде често позициите на БРИКС не съвпадат с тези на САЩ и западните сили, особено по проблемите в Либия, Сирия, Афганистан и ядрената програма на Иран. Въпреки това икономическите и политически партньори от БРИКС не приемат, че се стремят да създадат съюз срещу Запада. Те вярват, че абсолютният монопол в политическия и икономическият свят ще доведе само до деградация и влошаване.

За да може светът да следва пътя на развитието, трябва, от една страна, конкуренцията, а, от друга, сътрудничеството на всички международни участници. Това е, за което БРИКС настоява – изграждане на по-демократичен, справедлив, а оттам и по-сигурен свят.

Според мнозина анализатори БРИКС и Запада имат странна симетрия. И двете групи гледат на другата като на значима част за бъдещия просперитет и стабилност на света и в същото време като на голяма заплаха за стабилността. Но дали БРИКС и Западът ще се научат да живеят с различията си? Може би миксът от любопитство и скептицизъм ще начертае картината за бъдещето. БРИКС е създаден, за да даде отговор на промените в световния ред и икономика, а Западът може да се притеснява само по една причина – страхът от собствените си растящи слабости.

БРИКС, членове, макроикономически показатели, сравнение на икономики