17/10/2016

Националните пристрастия в инвестициите

Тенденцията портфейлните инвеститори да алокират много голяма част от потфолиото си в местни ценни книжа е позната в икономиката като “home bias” (национални пристрастия). Въпреки ясно доказаните ползи от международната диверсификация на активите, тази тенденция си остава един от шестте големи парадокса в световната макроикономика според Кенет Рогоф.

Първо е документрана от Френч и Потерба (1991), според чието изследване американските инвеститори в акции алокират близо 94% от активите си в местни книжа, въпреки че по това време този пазар формира по-малко от 48% от световният пазар на акции.  Този феномен не е изолиран само в САЩ, разбира се.

Според изследване, проведено от ЕЦБ през 2006 г. (Michael Fidora, Marcel Fratzscher and Christian Thimann), това пристрастие е по слабо изразено в по-зрелите икономики, докато в развиващите пазари инвестициите в местни книжа надминават 90% от портфейлите.

Източник: ЕЦБ

България също участва в изследването в групата на развиващите се страни, което ни поставя сред страните с най-силна концентрация на инвестициите в местни активи.

Тъй като това поведение не е много логично и ефективно, разсъждавайки от принципа на диверсификацията, икономистите отдавна търсят причините за него и предлагат няколко възможни обяснения. Първоначално причините се търсят в бариерите пред международните инвестиции като държавно ограничение при движението на капитали, по-високи такси и транзакционни разходи. Въпреки че поради глобализацията тези пречки намаляха, националните пристрастия в портфейлите остават силни. Можем да намерим още логични причини като езикова бариера, непознатите регулации, валутният риск, културни различия и др. Каквито и да са те обаче, нека разгледаме ефектите върху портфолиото на местните инвеститори.

В портфолио мениджмънта концентрацията в определен клас актив, регион, сектор или компания винаги означава повече риск. Докато преди избухването на кризата, преди 2007 година, увеличеният дял в български акции изглеждаше логичен поради макроикономическите тенденции – огромен прилив на чуждестранни капитали в България, ниска задлъжнялост, растящо кредитиране и стабилен ръст на потреблението, то след настъпването на кризата малко макроикономически данни могат да оправдаят 90% концентрация на български активи в портфейлите на местните инвеститори.

Ниската ликвидност на местния пазар не позволява бързо ограничаване на загубите при рязко увеличаване на волатилността след настъпването на неочаквани негативни събития на финансовите пазари. Това е и една от причините местните институционални инвеститори след 2007 г. да се стремят към намаляване на дела на инвестициите в неликвиди инструменти и пренасочване на по-голяма част от портфейлите си на чуждите пазари.

Освен плитък, българският пазар на акции може да бъде наречен и доста тесен. Инвестирайки само в Български акции, трябва да се откажете от немалко атрактивни сектори, които са двигател на световния икономическия растеж. Близо 40% от компаниите в СОФИКС са от сектора на финансови и застрахователни дейности (Първа Инвестиционна Банка, Централна Кооперативна Банка, Стара Планина Холдинг, Холдинг Варна, Химимпорт, Индустриален Холдинг България, Индустриален Капитал Холдинг). Другите представени сектори са недвижими имоти (Фонд за недвижими имоти България, Адванс Терафонд), туризъм (Албена), генерична фармация (Софарма), преработваща промишленост (Монбат) и машиностроене – М+С Хидравлик – може би единствената компания, която се доближава до световните лидери в своята област. Сектори като технологичен, роботика, биотехнологии не са представени на българския капиталов пазар и съответно остават извън полезрението на инвеститори, концентрирани в местни активи.

Нивото на корпоративно управление на българските компании е доста ниско в сравнение със западните такива, особено що се отнася до отчетността и отношението към миноритарните акционери. Те са принудени да взимат решения все по неинформирани. Да припомним, че на българския капиталов пазар има предложение за публикуване на финансови отчети задължително на 6 месеца вместо 3.

През 1954 г.  Марковиц, носител на Нобелова награда по икономика, определя диверсификацията като единствения „безплатен обяд“ в света на инвестициите. Това, разбира се, е валидно и днес. Ако не сте професионален инвеститор и нямате възможност да влияете на процеса на управление на Вашата инвестиция, диверсификацията може да намали значително риска във Вашия портфейл.

Заложете в по-голяма степен на растящи иновативни компании, не залагайте основно на български компании, само защото коефициентите, при които се търгуват, Ви се струват ниски – най-вероятно те отразяват ограничените им възможности за растеж.

Чуждите пазари отдавна не са по-скъпи или недостъпни, а валутният риск се хеджира лесно.

Източник: Bloomberg